1964 година. Чирпан. Йорданка Кузманова изнася вече донеслия й награди рецитал, вдъхновен от любовта на Яворов и Мина. Вълнението й е огромно. На третия ред сякаш седи самият поет. Всъщност това е неговият брат Атанас Крачолов. Вечерта  тя е на гости в дома му, а после  получава писмо, в което адвокатът приветства таланта на актрисата, като не забравя да се възхити и на красивата й фигура. Точно 50 години по-късно, на 19 септември вечерта, вече легендарната Кузманова отново е на сцената в Чирпан. Тя се връща към знаменития моноспектакъл и пак не може да укроти  вълнението си:  "Две хубави очи,/ душата на дете,/ две хубави очи, /музика лъчи". "Няма да те отстъпя другиму", пише от Елена вече болната Мина. Тя безутешно страда, че не може да се срещне с любимия. Дни преди фаталната дата - 12 юли 1910 година - Яворов телеграфира в Париж на брата на музата си - Петко Ю. Тодоров. Моли да я види за последно. Отказват му. Свиждане в санаториума е абсолютно безумие, отвръщат. В следващото писмо до сестра си Пейо пише: "Мина умря". С това умира и поетът Яворов в него. Повече той не написва нито един стих. Това е и краят на рецитала.

Точно преди 15 години Никола Манев купи оцелелите руини на една от най-красивите стари чирпански къщи, реставрира я, нареди 40 картини и я подари на родния град на родителите си.  Оттогава съществува и празникът. Във времето носители на голямата награда на общината и на галерията са били: Валери Петров, Лили Иванова, Любомир Левчев, Анжел Вагенщайн, Велко Кънев, Митко Щерев, Йълдъз Ибрахимова, Маргарита Хранова, Стефан Цанев и още много други видни интелектуалци. Миналата година с приза бе удостоен  незабравимият Джоко Росич.

5000 картини на Никола Манев са пръснати из галерии и частни колекции по целия свят. Той има 160 самостоятелни изложби, като само през тази година те са пет.  На 3 октомври негови платна ще бъдат наредени в Американския университет в Благоевград.

Препълненият летен театър в двора, в който е израснал поетът, кипи от възторг. Никола Манев поднася на Йорданка Кузманова картината "Непознатата планета". Жрицата на сцената е тазгодишният носител на гран при на община Чирпан, "Къщата музей Яворов" и галерията с името на художника. "Обичам те, Чирпане!", е откровението, повтаряно десетки пъти от ентусиазирания водещ - актьора, поета, журналиста Кирил Аспарухов. То постоянно изправяше зрителите на крака. Яворов е символът и гордостта на нашия град, подчерта кметицата Кичка Петкова. Няколко души от публиката съвсем  импровизирано станаха и рецитираха строфи от именития си съгражданин: "Аз съм птица отстрелена, на смърт ранена от любов."
Петнадесетото издание на празниците на общината и галерия "Никола Манев" минаха под знака на стогодишнината от смъртта на великия поет. Затова логично първи на сцената излязоха победителите в националния конкурс за изпълнение на стихове на Яворов - младите рецитатори от детско-юношеския театър  "Златното ключе" във Варна. Спектакълът им бе посветен на трагичната любов на войводата с фаталната красавица Лора Каравелова. Прозвуча малко известният му разказ "Тренът", както и пропитото с обич и благоговение писмо на комитата до младата Дора Габе. Талантливите танцьори от Чирпан зарадваха родата и гостите с джайф, рок и още танци от по-ново време, а изящното дуо Георги Гочев и Михаела Крачолова от клуба на спортни танци Поморие омагьосаха с аглийския си валс. За минути сцената се превърна и в моден подиум. Шест момичета от Чирпан направиха дебют като манекенки с моделите на талантливата дизайнерка Марина Франсети, вдъхновени от картините на Никола Манев. Тя е пресъздала някои от платната на големия художник върху красивите рокли, които спечелиха аплаузите, естествено, най-вече на жените. С оправдана любов публиката посрещна и любимката си Мария Статулова. Актрисата прочете писания на американския журналист Джордж Гарлин. Накъсаните изречения ни върнаха в обърканато днешно време сякаш, за да потвърдят, че и сега стиховете на Яворов са лекарството, което може да спаси изпадналата в кома човещина. На плочника, който може би още помни стъпките на Яворов, излезе босата и чаровна Деси Добрева. "Ей, къде е мойто либе", припяваха всички с нея, а когато гръмна "Пустото лудо и младо" певицата, танцовата трупа "Тракийска броеница" и всички останали се хванаха на най-правото хоро, което познава родната фолклористика.

Исак Гозес