Играе със сила и енергия, а физическата прилика помага, за да бъде така истински. Еди печели статуетка след статуетка. Взе "Златен глобус", приза на гилдията на актьорите, БАФТА, а сега се готви за големия шлем - "Оскар". Все за най-добра главна роля. Ще кажете: е, много са му. Да, ама ги заслужава! Единствената му заплаха е Майкъл Кийтън и неговият "Бърдмен".
Едуард Джон Дейвид Редмейн е роден на един много благословен ден - 6 януари 1982-а в Лондон.
Висок е 180 см.
Еди е едно от петте деца на Патриша и Ричард Редмейн - бизнесмен. Отначало учи в колежа "Итън" с принц Уилям, а после се прехвърля в Trinity College, Кеймбридж, където се занимава с история на изкуството.
Окуражаван от родителите си, взима уроци по актьорско майсторство от малък. Първата му изява е в продукцията на Сам Мендес "Оливър" в Лондон, където играе едно от момчетата. По време на следването си той продължава да играе, като едно от местата е националният младежки музикален театър.
Първата му професионална стъпка е през 2002 г. в лондонския театър "Глобус", където играе Виола в "12-та нощ".
През 2004-а печели престижното отличие на Evening Standard за изключителен дебют в пиесата на Едуард Олби "Козата или коя е Силвия". През 2009-а играе в пиесата на Джон Логан "Червено" и обира овациите на критиката, а по-късно взима и награда "Оливър" за поддържаща роля. Постановката е преработена за Бродуей и през 2010-а Еди печели и приза "Тони".
Еди играе с лекота и с големи имена - през 2006-а се среща на снимачната площадка на "Добрия пастир" с Робърт де Ниро.
За образа на Хокинг актьорът прекарва 6 месеца в подготовка - физическа и психическа. Той разговаря със семейството на учения, запознава се с физическите измерения на заболяването, а самият снимачен процес прекарва в инвалидна количка, мърдайки само малки мускулчета на своето лице, а емоциите си пресъздава с поглед.
Андрю Гарфийлд го похвали, след като филмът беше прожектиран за първи път на фестивала в Торонто: "Нищо друго освен свобода не видях в представянето ти. Нямаше стрес, нямаше страх. Не видях да има и "игра". Видях мъж, който ползваше само частите на тялото, които му бяха разрешени, но най-вече душата си. Не е лесно да изиграеш живо човешко същество, особено това живо, човешко същество. Работата ти беше шедьовър".
"Срещнах се с Хокинг 5 дни преди да започнем снимките. Това беше след 5 месеца подготовка, четене на астрофизика. Не снимахме хронологично и се налагаше да играя по-технично, отколкото досега е трябвало да го правя. Притеснявах се, преди да се видим с него, да не би да не съм схванал някоя част от характера му достатъчно звънко, но когато го видях, се успокоих. Успях да почерпя от чувството му за хумор, остроумие и радост от живота", разказва Еди.
На 15 декември 2014 се жени за Хана Багшоу. Двамата са били приятели в продължение на 12 години. Първата им официална "среща" е във Флоренция. 3 години са гаджета, преди да си кажат "да".
Баща му е бил управител на банка, по-големият брат на Еди, Джеймс, също е директор на трезор.
Еди и Бенедикт Къмбербач са много добри приятели. И двамата са играли професор Стивън Хокинг, Къмбербач в "Хокинг" през 2004, Еди 10 години по-късно.
За славата Еди разказва: "Веднъж заспах в самолета и когато се събудих, човекът до мен ме попита: "Извинете, вие някой известен ли сте?". Сигурно съм изглеждал смутен. "Питам ви, защото стюардесата идваше и ви наблюдаваше как спите", поясни мъжът".
Той е номер 1 в класацията на GQ за 50-те най-добре облечени британци от тази година.
Когато през 2007-а снимали филма "Елизабет: Златният век", режисьорът Том Хупър го попитал: "Еди, качвал ли си се на кон?". Еди казал: "да". Две седмици по-късно бяхме в Литва, на една голяма улица, Хелън Мирън и Джереми Айрънс стоят на един балкон, камери, машини за изкуствен дъжд, кракът ми е в шпората, и си мисля: "В кой момент да им кажа, че никога не съм яздил?". И тогава конят тръгна в галоп и едва не убих хората наоколо, защото той летеше с хиляди мили в час. Том тичаше с мегафона и викаше:"Ти си ш.... лъжец, Редмейн!".
"Когато бях на 13 или 14, имах календар с черно-бели снимки на Ню Йорк и все се опитвах да ги прерисувам. И когато майка ми ме заведе там, се настанихме в хотел на 21-ия етаж. Дръпнах завесите, отворих прозорците и пред мен беше катедралата "Свети Патрик". И всички онези сгради, които сякаш летят над нея. Не ви занасям, но наистина ми се разтрепериха коленете. Това е място, което те наелектризира. В Лондон театрите са разположени на географски принцип и затова са из целия град и няма общност. В Ню Йорк театрите са на паралелни улици. И като излезеш от постановката "Ротко" например, ще срещнеш Луси Лиу, която тъкмо си тръгва от God of Carnage. И всички вие споделяте този тротоар заедно", казва Редмейн.
