- Вие сте преподавал в Харвард, Принстън и в Колумбийския университет, а сега сте професор в Калифорнийския. Какво отличава елитното висше училище от другите?

- Първо, репутацията на преподавателите. Да вземем Харвард или Йейл - там 30-40 процента от професорите са най-добрите учени, събрани от целия свят. Не става дума само за заплати, а и за материална база за изследвания. В Харвард преподавателите не получават най-високи заплати и се шегуват, че им доплащат с престиж.

- Ние не бихме могли да привличаме учени, защото нямаме средства. Не е ли неизбежно най-добрите да отидат в чужбина?

- По времето на социализма научният потенциал беше задържан тук като в клетка, но сега е разпилян. Има българи професори в доста престижни университети - Георги Томанов в Лион, Веселин Петков в Бордо, в Тексас е Райчо Лазаров, Лъчезар Аврамов има специална катедра, създадена за него в университета "Линкълн" на Небраска, една моя студентка математичка, Пеева, е в Корнел. Но дали тези хора могат да бъдат събрани отново в България, не знам. Вече 16 години живеем в демократична държава, а нито едно правителство не излезе с програма за образованието. Да се поучат от Китай, там започнаха да правят наука и заплатите на професорите са сравними с тези в Америка. Много от техните елитни учени делят времето си между САЩ и Китай. В Германия тече дискусия на тема "Да създадем Харвард". Не може ли и ние да изберем университет, в който да се вложат пари и да се превърне той в елитен?

- С една дума, отговорът на въпроса дали е възможно в България да се създаде университет като Харвардския, е не?

- Харвард не, но може да се създаде университет над средно европейско ниво. Но за това трябват пари, помощ отвън за атестация и материална база. Даже библиотеката ни е в окаяно състояние. Неотдавна наш академик ме помоли да му пратя моя статия. Казах му, че ще му я изпратя по електронната поща, за да си я отпечата. "Не, каза ми той, прати ми я по пощата, защото имаме проблем с хартията за принтерите." Е, за каква наука да говорим в България? Аз си нося всичко необходимо в лаптопа, който ми е купен от университета.

У нас има много псевдоуниверситети, а по-добре би било, ако парите се концентрират в няколко избрани висши училища. Това може да се направи, ако се покани комисия от чужди специалисти, които да са извън боричканията в нашите научни среди, да им се плати и те да категоризират нашите университети. В САЩ на всеки пет години висшите училища се атестират от външни учени.
Друго, което трябва да вземем за пример от Америка, е работата с бизнеса. Много американски ректори и други висши администратори от университетите са в бордовете на големи компании. Затова калифорнийският сенат гласува закон възнаграждението им като членове на директорските съвети да отива в университета. И това е справедливо.