Държавата ще намали местата във ВУЗ за специалности, където има излишък на кадри

Държавата започва да реже предложените от университетите места за прием на студенти тази година. Това ще бъде най-важната последица от приетите в края на миналата седмица промени в Закона за висшето образование, заяви заместник-министърът на образованието проф. Николай Денков. В последните години страната ни бе достигнала до парадокса да имаме по 70 000 места в университета за 50 000 абитуриенти. Сега това е на път да се промени.

Най-силно ще бъде редуциран приемът в специалностите Икономика и Администрация и управление. В момента в тях се учат около една трета от българските студенти. Друга една трета учат във всички специалности, свързани с математика, инженерни и природни науки, където в момента се усеща дефицит на кадри.

Идеята е държавата да намали местата за студенти в сфери, където в момента има излишък на специалисти, и да подкрепи онези области, в които кадрите не достигат. Решението за намаляване на бройките ще бъде взето на базата на четири критерия - учебната дейност на университета, комплексната му оценка, реализацията на неговите студенти, а последният показател е свързан с това дали въпросното професионално направление е приоритетно за държавата. По този начин ще се стимулират висшите училища,

които дават по-качествено образование

"Парите за университетите няма да намаляват, те ще имат възможност да развиват добрите си направления", уточни просветният министър Меглена Кунева. Проф. Денков пък подчерта, че се надява самите ректори да затворят тези свои направления, които няма да им носят пари, или да ги направят по-качествени.

Най-общо казано, при определянето на местата за прием професионалните направления, в които учат студентите, ще бъдат разделени на четири групи. В първата група няма да има никакви ограничения при приема, защото там са ключови за държавата специалности като Информатика, Компютърни системи, Математика. Във втората група са останалите специалности, които също са в списъка на приоритетните - Педагогика, инженери, агрономи. Третата група са всички останали специалности без Икономика и Администрация и управление, които са обособени в отделна категория. При тях ще бъде най-голямото намаление на бройките за прием. Проф. Денков обаче отбеляза, че и при икономиката ще се подхожда диференцирано. Въпреки че трудовият пазар е пренаситен с икономисти, чувства се недостиг например на висококвалифицирани финансисти, каза той. Неофициално стана ясно, че повече или по-малко отрязани места ще има във всички университети, вероятно без Софийския.

В следващите години ще продължи тенденцията парите за качество да стават все повече за сметка на субсидията, отпускана на брой студенти. До 2018 година средствата, давани за качество, трябва да достигнат до 50 на сто от държавната субсидия на един университет. До 2020 година вече трябва да бъдат 60 на сто. Вече са публикувани коефициентите, по които ще става това финансиране. "Ректорите могат да ги погледнат и да преценят как ще се променят бюджетите им, за да няма изненадани", каза проф. Николай Денков. Идеята е в резултат на това слабите специалности да спрат прием, средните да се опитат да го подобрят, а най-добрите да бъдат стимулирани за това, че дават качествена подготовка. Другата цел е ректорите да се преориентират и вместо голям брой студенти, които са носители на субсидията им, да приемат по-малка бройка, но по-качествени хора, които могат да получат добра реализация.

Ще бъдат обявени и специални списъци на приоритетните и защитени специалности,

които ще бъдат по-добре финансирани

Студентите в тях ще могат да получават целеви стипендии, чрез които таксата им за обучение да бъде намалявана. Всички евростипендии тази година ще бъдат насочени само към младежите, които са избрали приоритетни специалности. В този списък освен ИТ и инженерни науки влизат също педагогика, аграрни науки, природни науки. Бе посочено, че в момента едва 7,8 на сто от студентите у нас учат педагогика. Държавата ще се опита да стимулира сегашните гимназисти да променят това съотношение, като изберат по-дефицитните специалности, за които се знае, че след няколко години ще има глад на трудовия пазар.