- Госпожо Соколова, на обсъждането на проектите за учебни програми вие цитирахте някои от въпросите, които ви задават вашите ученици. За какво питат най-често и кое според вас прави изучаването на литературата скучно за малките?
- Въпросите на децата обикновено са провокативни и в тях се крие бунт срещу системата на интелектуално издевателство, което обучението в училище им налага. Първият въпрос, който ми зададе едно своенравно и изключително интелигентно дете, беше защо деца изучават произведения за възрастни. Бях изумена, защото това беше проблем, който обсъждахме още като студенти по методика, а аз вече празнувах половинвековен юбилей. Още тогава това се смяташе за неправилно светът на възрастните със специфичните си проблеми да се поднася на детето, защото то има други възприятия. Ние внушаваме на децата собствените си тези и изискваме не да мислят върху тях, а да ги възпроизвеждат. Това е порочното и ужасното. От там тръгва и неумението им да говорят свързано, логично и аргументирано. "Отличниците" на конвейер безпогрешно решават тестове, пишат прекрасно зазубрени теми, но не могат да изразят собственото си мнение отказват до мислят по въпроси от учебния материал, защото остават с погрешното усещане, че всичко вече е казано и няма какво да се добавя. Отделно от това са наясно, че всяка крачка встрани извън канона на учебника ще ги сблъска с преподавателя и системата. Уви, те са болезнено прави!
Другият много често задаван въпрос е защо не виждат себе си в литературните творби , които изучават. Ако приемем, че литературата е познание за живота, което те предпазва от това да станеш морално тъп и духовно убог, освен че развива естетическите ти възприятия, то как да стане това, когато героите и конфликтите са далеч от времето, в което живеем? Сега се надигна ропот срещу премахването на творби с, общо казано, патриотична нотка, но как да възпитаме самоуважаващи се и уверени в себе си хора, когато непрекъснато противопоставяме едно идеализирано минало на грозното и брутално настояще? Видите ли - възрожденската ни родина е прекрасна, а сега сме в една кочина и "всички са маскари"! Децата трябва да обичат родината си, такава каквато е, тук и сега! Да носят отговорност за това, което се случва днес, защото демократичният принцип е, че имаш право да избираш, а когато си избрал, участваш в решението на проблемите. Именно затова наред с Паисий трябва да изучават "И всичко стана луна", "Майките", "Възвишение". Тогава няма да ме питат забранено ли е да се изучават живи автори в учебниците или още по-невинно жестокото дали изобщо има съвременни български автори , които си струва да се четат...
Впрочем много от кресливите патриотари, които вдигат бунт срещу всяко редуциране на творбите за анализ, изобщо не са чели класиците ни и едва ли са вникнали в дълбочината на това което им е било преподавано. Иначе щяха да знаят жестоката оценка на Вазов за Априлското въстание. Патриархът го нарича недоносче, удушено от майка си в ужаса на раждането. В неговите творби също така ясно се вижда как "под игото" мнозина са си съжителствали не само мирно, а и коленопреклонно с турската власт. Спомнете си чорбаджи Юрдан и Кириак Стефчов. Впрочем хаджи Иванчо Пенчович, който участва в съдебния процес срещу Левски, след Освобождението става народен представител. Децата трябва да мислят критично, да знаят, че духовните водачи и идеалистите далеч не са мнозинство че народът може да се обърне с ожесточение и злост срещу най-издигнатите духовно, когато става въпрос за оцеляване. В същото време трябва да осъзнават, че има внезапни духовни пориви, "ветрове на промяната", които правят света и човека различен. Тогава в общото пиянство и въодушевление, в драматичната лудост на идеализма могат да бъдат въвлечени гигантски маси хора... Това може да се е случило вчера, но може да се случи и днес. Уви, за децата светът на литературата няма допирни точки със света, в който живеят, затова я възприемат като поредния учебен предмет, по който трябва "да си назубрят". А литературата е народопсихология, себепознание, отговор на екзистенциалните въпроси, които всеки си задава.
- Какви автори би трябвало да виждат те в учебниците, за да се приобщят към четенето? Как вие самата мотивирате децата да четат?
- Естествено, че класиците трябва да се изучават, но не е необходимо толкова много от творбите им да подлежат на литературни интерпретации. На съвещанието аз казах, че темата трябва да бъде зададена общо, а детето да има избор върху какво да пише. Например ако се даде тема "Любовта и смъртта" част от децата ще пишат за интимния свят на човека, например за "Крадецът на праскови" или за "Шибил". Друга част ще разсъждават върху героичното, например любовта към родината , към свободата и за саможертвата като избор. Трети могат да ни изненадат и да напишат нещо съвсем различно. Задаването на тема върху точно определена творба задейства механизма на възпроизвеждането, докато общо зададена тема провокира мислене и творчество. Авторите не трябва непременно да са в учебниците, в учебниците трябва да е тематиката, а учителят и учениците да имат свобода и избор, да могат да изучават творби, които са свързани с тематиката, но и вълнуват тяхното въображение. Трябва да има малък набор от задължителни класически творби след прецизен подбор и много часове, в които да се изучават творци и творби по избор на самите ученици. Въпросът не е само в четенето, защото много деца и сега четат, но не това, което е залегнало в учебната програма. Четат поредицата за Хари Потър, различни типове фентъзи романи, четат историите на "един дръндьо". Ако погледнете класациите на водещите издателства, ще видите колко много се купува точно такъв тип литература, а щом се купува, значи се чете. Но четенето не бива да бъде самоцелно, когато става въпрос за образование. То трябва да провокира мисленето, да подтиква към творчески изяви, да насърчава трупането на словно богатство, да развива личността в духовен и емоционален план. Обективният и литературоведски анализ на една литературна творба трябва да е работа на литературните критици, а децата трябва да изразяват свободно и емоционално своите мисли, без да мислят какво е "правилно". Всъщност "правилно" и "неправилно" при литературното възприятие няма, литературното възприятие е строго индивидуално и лично.
- Съгласна ли сте с тезите, че има твърде много тежки понятия и термини, от които децата трябва да бъдат разтоварени?
- Проблемът не се състои само в това, дори когато няма термини, текстът е написан на тежък и неразбираем за децата академичен стил. Уроците са дълги, не се отделя визуално същественото. Примерите по български език често нямат връзка с естествения език на делничното общуване и напомнят прословутата Олендорфова метода на Нушич. На всичкото отгоре се преподава материал, който не е съобразен с възможностите на децата, с възрастовите им особености. Факт е, че материал, изучаван преди в VII, VIII клас слиза в пети. Тази порочна практика е от отдавнашни времена, когато една амбициозна дама се беше заела да създаде нация от генийчета. Горките деца се развиваха "многостранно", "всестранно", докато накрая взеха да се развиват все по-странно.
- Какво мислите за проектите на нови учебни програми - подходящи ли са според вас?
- Нищо не може да се каже, тъй като се работи на парче и няма ясна визия за цялостния учебен процес. Не е ясно на какава база и на какъв принцип се подбират отделните урочни единици и по каква логика се структурират. За мен като преподавател е ясно, че за деца в VIII клас е трудно да се справят с материал от три тежки литературни направления и със сложни творби от типа на "Хамлет". Страх ме е да си помисля какво ще се случи в IХ и Х клас. Вярно е, че някои творби отпадат, но също така е вярно ,че това, което се изучаваше от VIII до ХII клас, сега ще трябва да се изучи от VIII до Х. Какво ще правят децата в ХI и ХII клас е неясно. Няма отговор на въпроса дали ще надграждат и ще изучават различни творби от тези в IХ и Х клас, или ще повтарят вече изучаваното, което би било абсурд. Няма яснота за формата на изпита в Х и ХII клас. Аз се страхувам , че пак ще се получат парадоксите, които ни стресират и в настоящия момент. Не зная дали вашите читатели знаят, но цяла година сегашните седмокласници изучават отговор на литературен въпрос, а след това ги изпитват на подробен преразказ на непознат текст (учебен материал от V клас). Нашата молба е много проста - нека децата да бъдат изпитвани върху това, което учат в съответния клас.
- Какво не знаем за децата си, на какво според вас могат да ни научат те?
- По-правилният въпрос е какво знаем. На обсъждането видяхте ли представители на учениците? А защо ги нямаше? Децата имат много ясно съзнание за своите потребности и духовни нужди и няма смисъл ние да им налагаме някакъв диктат. Лошото е, че те ни нямат доверие и възприемат училището не като място за интелектуално израстване, а като дисцип и място за дресировка на ума. Естествено подобно възприятие ражда съпротива и много от тях демонстративно отказват да положат и минимално усилие, а се правят, че се забавляват. Всъщност живеят с ясното усещане, че са неподготвени за живота и на прага на зрелостта са в безпътица, защото повечето от тях не знаят какво ще правят със себе си. Крайно време е принципът на образованието да стане друг. Навсякъде по света умните хора, които управляват образованието, насърчават децата да развиват естествените си заложби. Търсят това, което едно дете може и го окуражават да го прави, за да се социализира и реализира като зрял човек. Ние търсим това, което детето не може да прави, за да го накажем. Това също е принцип от едни стари времена, когато индивидуалността се потискаше, хората се държаха в зависимост и идеята беше да се внуши, че човек, ако не е в тълпата, загива.
