Има известно затишие в новините от Европа, но положението е все така ужасно. Гърция преживява спад, който е по-лош от Голямата депресия, и нищо от случващото се не предлага надежда за възстановяване. Испания бе приветствана като пример за успех, защото нейната икономика най-накрая започна да расте, но страната все още има 22% безработица. Една дъга на стагнация се оформя и в едни от най-успешните страни на континента: Финландия преживява депресия, сравнима с тази в Южна Европа, Дания и Холандия също са зле.

Защо нещата тръгнаха толкова лошо? Отговорът е, защото прекалено снизходителни, отстъпчиви и угаждащи политици пренебрегнаха аритметиката и уроците на историята. И аз не говоря за левичарите в Гърция или където и да е. Аз говоря за свръхуважавани мъже в Берлин, Париж и Брюксел, които четвърт век водиха Европа по пътя на икономическата фантастика. За някои, които не разбират много от икономика или предпочитат да избягват неудобните въпроси, създаването на единна европейска валута звучеше като добра идея. Тя щеше да облекчи правенето на бизнес през националните граници и да служи като мощен символ на единството. Кой ли би могъл да предвиди какви огромни проблеми ще предизвика еврото?

Всъщност много хора. През януари 2010 г. двама европейски икономисти публикува статия, озаглавена "Това не може да стане, това е лоша идея, това няма да продължи". Те се подиграваха на американски икономисти, които предупредиха, че еврото ще доведе до големи проблеми. Оказа се, че статията излезе класика, но на погрешното мислене. Единствената голяма грешка на евроскептиците бе, че подцениха големите вреди, които ще предизвика евровалутата. От самото начало изобщо не бе трудно да се предвиди, че валутен съюз без политически е много съмнителен проект. Но защо Европа заложи на него? Главно, бих казал, защото идеята за еврото звучеше толкова добре. Звучеше далновидно, олицетворяваше европейския манталитет, допадаше на онези люде, които изнасяха речи в Давос. Такива хора не искат своенравни икономисти да им казват, че тяхната бляскава визия е лоша идея. И наистина, много бързо стана трудно да се възразява срещу проекта за евровалутата пред европейския елит. Много добре си спомням атмосферата от началото на 1990-те: всеки, който поставяше под въпрос целесъобразността на еврото, бе изключван от дискусията. Освен това, ако изразявахте съмнения като американец, неизменно бивахте обвиняван в скрити мотиви - че сте враждебно настроен към Европа или искате да съхраните "прекомерната привилегия" на долара.

И еврото дойде. В продължение на десетилетие след въвеждането му огромен финансов балон маскира основните му проблеми. Но сега, както казах, всички страхове на скептиците се оказаха оправдани. Но историята не свършва дотук. Когато започнаха предсказаните и предсказуемите деформации на еврото, европейската политика отвърна с драконовски икономии спрямо длъжниците. Тя продължава да отрича простата логика и историческите доказателства, че такава политика ще доведе до ужасяващи икономически щети, без изобщо да постигне търсеното намаляване на дълга. Учудващо е как дори сега висшите европейски политици отхвърлят нехайно и безгрижно предупрежденията, че съкращаване на държавните разходи и повишаване на данъците ще доведе до дълбока рецесия. Учудващо е как си вярват, че всичко ще е добре, защото фискалната дисциплина ще вдъхва доверие. Истината е, че подходът за решаването на проблема с дълга само чрез затягане на коланите и едновременно с това придържането към твърда фискална политика никога не е работил. Така беше с Великобритания след Първата световна война, въпреки огромните й жертви, защо тогава да очакваме, че той ще сработи и в Гърция?