Абсолвентите на Стефан Данаилов излизат за първата премиера на "Ателие" по прочутата пиеса на Михаил Булгаков "Зойкина квартира". Втората е утре, третата - на първи декември. На голямата сцена в НАТФИЗ младоците се борят с философията и посланията на изключителния автор, който разкрива по уникално тъжно-ироничен начин съветската действителност по времето НЕП-а: милиционерщина до изстъпления, страх, ужас от Сибир, пълен хаос, проститутки, тотален срив на ценностите, наследени от царска Русия...
Мастера е доволен от "децата", въпреки че никак не им лесно да навлязат в тематиката. Особено когато той леко иронично ги пита дали са чели Булгаков единствено в онлайн вариант.
Преди броени дни абсолвентите на Мастера се завърнаха от Москва, където играха спектакъла си по Шекспир "И само туй: любов", събраха аплодисменти и се върнаха с награда за интерпретацията на великия бард. Павел Васев, шефът на културния ни център в руската столица, специално ги е завел до улицата и кооперацията, където се предполага, че се е разигравало действието на "Зойкината квартира" - шивашко ателие, превърнато в публичен дом за червени, бели и всякакви. Финалът е трагичен - повечето от "обитателите" са изпратени в Сибир. Според медиите от онази епоха покрай скандалите около посетителите на "квартирата" е бил самият Сергей Есенин. Всъщност творбата на големия Булгаков е стигнала с мъка до публиката, а след това, естествено, е била цензурирана. Авторът на 14 повести и романи, 17 пиеси, на киносценарии и либрета, над 100 разказа и фейлетона не е бил долюбван от властта. Въпреки че го играят в почти всички храмове на Мелпомена в Москва.
- Професоре, защо хвърлихте абсолвентите в толкова дълбока вода като Булгаков?
- Съзнателно ги бутнах в нея. Да се научат. В театъра е важно постоянно да има конфликти. От празно говорене полза няма. Опасно е, когато ни заливат думи, които не казват нищо. Всичко е битка. Затова натискам децата да вадят отношенията, а не само репликите. Булгаков си е Булгаков. Най-важното е младите актьори да разберат ситуацията в Москва през 20-те: а кажеш нещо, те изпращат в Сибир. Въпреки че това не е казано директно в текста - но е ясно от всяко изречение. Посъкратили сме. При Булгаков има частушки, песни... Съвременният театър изисква по-събрано, по-динамично да вървят нещата. "Зойкина квартира" е от най-изключителните творби на Булгаков. Докато не бях добре с очите, Роси ми я чете. Чак когато се пооправих и ми я разпечатаха, влязох навътре и разбрах къде съм се набутал...
- ...Още повече, че звучи плашещо съвременно...
- ...Абсолютно съвременно. Измамникът Аметистов, например, е епоха - все едно, че гледаш Хлестаков. Нима нашият живот не е пълен с персонажи като тях? Наоколо е пълно с тарикати, лъжци, съчинители - обаятелни мошеници, които пускат в ход всякакви хитрини, за да ти вземат всичко и да изчезнат. Типажите са безсмъртни. Затова Булгаков е уникален. Властта - всеки се впива като пиявица в нея, за да стигне някъде. Такъв е Аметистов - идва от някъде, биографията му може би е тотална измислица, но със сигурност в нея е вярно това, че е работил първо за червените, после за белите. Че от едните кяри и от другите кяри. И накрая решава да гони партийна кариера тоя ненормалник. Трябва да го застрелят, но амнистията го отървава. Та тогава пристига в Москва и казва: "Какво да правя в тая провинция? Без нищо! Затова реших да дойда в столицата". Разбирате ли колко е актуално! Ами Графът, който има алергия от комунистите? Той не може да си представи как от кокошката може да стане петел? Как всичко се преобръща - идват някакви гадни научни работници, хвърлят фаса си и се изплюват върху килима му. А после го гонят от вкъщи. Драмата му е голяма.
- Биха ли разбрали политиците всички тези метафори?
- Ако искат!
- Помните ли първите си посещения в Съветския съюз?
- Когато някога стъпих за първи път в Съветския съюз, мащабите ме шашардисаха. Отидох за снимките на "Първият куриер" през 1966-а. Минавам покрай министерството на външните работи - поглеждам нагоре и виждам грамадна черна кула. В тоя стил беше и прочутият хотел "Киев". А всеки от моите приятели, с които общувах тогава и по-късно - известни театрали и кинаджии - имаше поне по един човек в семейството си, изпратен на заточение в Колима, в Сибир. Родители, братовчеди, близки... Но никой не смееше да говори за това. Въпреки че бяха звезди. Чак след като стана промяната, започнаха да разказват. Но може би по-впечатлен останах, когато се озовах там след падането на стената. Москва беше гигантски мрачен и тъжен град - и изведнъж всичко светна.
- Добре ли си живеехте тогава на снимките в бившия СССР?
- О, прекрасно. Нали бяхме млади! Много приятелства завъдих там. Участвах в почти всички копродукции. В Москва се чувствах като у дома си. Беше времето на дефицитите - няма това, няма онова... Но всъщност винаги се намираше. Пътувахме и за сериите от "На всеки километър" - с Любчо Кабакчиев, с Желчо Мандаджиев, светла им памет. И в Одеса, и къде ли не... Спомням си какви емоции бяха в Резина - в Молдова. Имаше доста етнически сънародници - е-е-е, да ти напълнят душата. Шефът на МВР-то беше българин, та българин - ела да видиш какво става. Нямаше нещо, което да не намери за нас. Само трябваше да поискаме. Но днес руснаците много се промениха. Едно време като идваха на гости в София, все едно, че бяха в Лас Вегас. След това полудяха - США, США... И полека-лека ни махнаха от сърцата си. Не е добре, но това е.
- Студентите ви са доста чаровни - да се надяваме, че ще излязат и също толкова талантливи... Какъв клас бяхте вие някога?
- Много готин. Методи Андонов направи с нас "Кавказкият тебеширен кръг" и "На дъното" - и двете представления се превърнаха в събития. Имаше разни случки - по-изявените срещу по-неизявените. Но и до днес съм близък с всички, както съм бил тогава. Може да не се виждаме с някого от тях по пет години, но пак си оставаме приятели. Абе, царски си живеехме - в Академията, и в Унгарския ресторант отсреща. Оставахме до късни доби - даже гаджетата ни идваха тук, че нямахме време да излизаме много-много назад-напред. На четвъртия етаж имаше нещо като кафе клуб и там се събирахме. Когато си млад, всичко е толкова чудесно. Ето сега съм донесъл шампаниера, която ми напомня за моите съученици Меглена Караламбова и Илия Добрев - двамата ми я подариха за 60-ия ми рожден ден. Сега ще я сложим на сцената за премиерите, та да излъчва кураж към децата. Казах им: "Много да ми я пазите. После ще си я прибера".
- Готвите ли се за "Пигмалион" на 30 ноември в Народния? Вашият Дулитъл е невероятен образ, а публиката ви аплодира на всеки пет минути вече сезони наред...
- Доста се притеснявам! Дали ще ми стигнат силите и до колко? Вече виждам по-добре, но детайлите все още ми се губят. Все пак не съм здрав човек. Минах си текста - няма проблем, помня го. Но преди рождения си ден направо полудявам.
