В Тунис човек задължително трябва да стигне до чудото Сахара. Впускам се в това приключение, което трае два дни. Тръгвайки от крайбрежния град Сус, изминавам около 2000 км и прекосявам три четвърти от страната.Първата ми спирка е прочутият римски амфитеатър в съвременния град Ел Джем, където Ридли Скот засне "Гладиатор". Когато трайно се утвърждават в Тунис, римляните покриват с градове и крепости неговата територия. И днес впечатляват руините на храмове, амфитеатри и триумфални арки в Мактарис, Дуга, Амедара, Силиум, Суфетула, Була Регия. За мен е особено интересен един напълно запазен мавзолей в Дуга, който е най-добрата аналогия на античния хероон в Татул, разкрит от моя екип преди години.

Ел Джем е изграден върху останките на римския град Тисдрус. Името е берберско и подсказва, че по-рано тук е имало местно селище. В края на I в.пр.Хр. той попаднал във водовъртежа на гражданската война между Юлий Цезар и Гней Помпей. Разкритият богат некропол от I в.сл.Хр. говори за умножилото се състояние на неговите жители. Сто години по-късно Тисдрус се превърнал в един от най-големите градове в римска Африка. Територията му достигнала до 180 хектара, били изградени множество представителни и жилищни сгради, завършено било така необходимото за пустинния район водоснабдяване. В основата на възхода стоели търговията и производството на зехтин, наричали Тисдрус "маслинената столица".

Днес археолозите са разкрили в Ел Джем римския форум, термите и стадиона. Безценни мозайки са намерени в развалините на аристократична вила. Още в I в.сл.Хр. Тисдрус разполагал с амфитеатър за 10 000 души. Той обаче не може да се сравнява с чудото на архитектурата, което било издигнато през III в., за да бъде задоволена страстта на гражданите към зрелища.

Новият амфитеатър събирал до 30 000 души. Дължината му е 148 м, а широчината - 122 м. Арената е с размери 64.5/39 м. В Африка по-голям от него бил само амфитеатърът на Картаген. Тази гладиаторска сцена била една от последните, изградени в империята. Според най-новите проучвания, тя била създадена по времето на император Гордиан III между 238 и 244 г. И все пак амфитеатърът останал незавършен, което личи по непълната монументална каменна украса.

Арената е оградена с висока 3.5 м предпазна стена, облицована с мраморни плочи. Самата тя е уникално инженерно творение - с подвижен под, а подземието отдолу е разделено на десетки килии за гладиаторите и клетки за дивите животни. Чрез специални изходи те можели внезапно да се появяват на арената, създавайки вълнуващи сценични ефекти.

Зрителите сядали на каменни пейки, разположени на 64 реда. Арабският пътешественик от ХI в. Ел Бекри свидетелства, че тогава те все още били запазени "отдолу догоре". Някои от каменните седалки са обозначени с букви, подсказващи за постоянни резервации от видни фамилии.

За предпазване от палещото слънце ползвали гигантски тенти, които разпъвали над секторите. При дъжд водите били отвеждани чрез съвършена канализационна система в изкуствено езеро, намиращо се недалеч от амфитеатъра. Така скъпоценната течност се събирала и съхранявала, а после била използвана за обществени нужди.

Впечатлен от видяното напускам Ел Джем и продължавам своя път към сърцето на Тунис. Минавам през големия риболовен център Сфакс, който също има стара история. Оттам се спускам покрай крайбрежието на Средиземно море и при пристанището Габес навлизам навътре в страната. Пейзажът видимо се променя и става все по-пустинен. Появяват се голи хълмове и само тук-там се виждат по няколко финикови палми.
Ето че достигам Матмата - древно берберско селище, чиито жилища са изкопани направо в каменистата земя. Цели хълмове са буквално изкорубени, като прокопан тунел води към обширен вътрешен двор. Наоколо се развиват издълбани в пясъчника помещения до които се достига по изсечени стълбища. В тези своеобразни крепости задължително е прокопан дълбок кладенец. "Жилищата на троглодитите" от незапомнени времена приютяват многобройните берберски семейства. По-нататък преминавам край призрачния старинен град Темезрет, пострадал преди години от страшно земетресение и почти изоставен от своите жители. Пустинята постепенно преминава от камениста към пясъчна. Появяват се фини навявания, наподобяващи преспи сняг. Накрая при Дуз виждам и истинската Сахара, приличаща на огромно пясъчно море. Голямата атракция там е задължителното яздене на "корабите на пустинята" - камилите.

На следващия ден прекосявам сухото Езеро на смъртта, представляващо покрито с дебел пласт сол дъно на огромно изчезнало праисторическо море. Пристигам в град Тозьор, наричан столица на Страната на палмите. Там се намират просторни изкуствени оазиси, откъдето се получава реколтата от фурми - много важен отрасъл в икономиката на Тунис. Разходката в тези гори палми, нарове, портокали и екзотични цветя е наистина изключителна. Не по-малко вълнуващ е страховитият офроуд с джипове по пясъчните дюни и изветрелите хълмове на Сахара.

Време е за завръщане и се насочвам на север покрай голите Атласки планини, чиято верига започва от Мароко. Последната спирка преди Сус е Кайруан, който е четвъртият свещен град на исляма след Мека, Медина и Йерусалим. Той е основан от арабите през 640 г. и три столетия бил столица на мюсюлмански Тунис. Главната сграда в Кайруан е джамията Окба, разположена в обширен двор, обграден с колонади. Ансамбълът е построен между 695 и 836 г.

За съжаление, пристигам твърде късно и поради вечерната молитва в джамията не допускат немюсюлмани. С риск да бъда изгонен успявам да надзърна през вратата. Вътре виждам великолепния интериор от мраморни колони, увенчани с прекрасни капители, донесени от разрушените антични храмове и християнски църкви.

Проф. д.и.н. Николай Овчаров