Смята се, че семейният живот е икономически по-изгоден от живота без партньор. Заедно се купува битова техника, заедно се изплаща кредит за жилището... В крайна сметка, дори хляба не успява да мухляса, както често се случва при тези, които са сами. Но това е теория. На практика, семейният бюджет има свойството да се “изпарява” дори по-бързо, отколкото личните финанси. Още повече, ако не се търси сметка на виновния.
Трябва да отбележим, че у хората е заложено определено пренебрежение към отчитането на финансите. Смятаме, че този, който си прави сметката, е скъперник. Но времената се менят и дори да имаме определено основание за горното твърдение, в наша полза е да се научим да управляваме парите си - не само, защото “сега времената са трудни”, но и защото това умение може да блокира един от основните източници на стрес в живота ни.
За да се намери най-подходящия способ за планиране на бюджета, трябва да се записват всички приходи и разходи. В това няма нищо унизително или позорно. Това е в основата на всяко счетоводство – включително и семейното.
Има няколко способа за управление на семейните финанси.

1. От всеки според възможностите – на всекиму според потребностите
При този вариант мъжът и жената без остатък складират заплатите си в една обща дупка в гардероба (под купчината с хавлии в дъното, например). В течение на месеца оттам се вадят пари както за общите семейни разходи, така и за лични нужди. Този подход е подходящ за патриархални двойки или такива, които са много задружни и с много общи интереси. В противен случай има голяма вероятност парите бързо да свършат, защото тя си казва: “Я да похарча всичко по-бързо, че да не му остане за пиене.” Всъщност, този способ е по-скоро начин за разпределение на средствата, а не планиране на семейния бюджет. Освен това, ако доходите на партньорите драстично се различават, то това би могло да намали стимула на този с ниските доходи да се развива. Обобщено: от финансова гледна точка този социалистически вариант на “планиране” на бюджета е абсолютно погрешен.

2. Семеен портфейл
По-прогресивен метод се явява деленето на доходите на две части: за общи и за лични нужди. При него всеки от съпрузите дава определена, фиксирана сума в семейния портфейл. Тези пари са за общи нужди: хранителни продукти, сметки, паста за зъби... Основната задача тук за двамата е да се впишат в определената месечна сума. Недостатъкът на този подход, който споделят най-вече двойките-индивидуалисти, е, че, ако свършат общите пари, те имат две възможности: отново да внесат сума в семейния портфейл или да удовлетворяват нуждите си поотделно. Ако изберат второто, това нагледно означава вместо вечеря в къщи да хапнат нещо на път за в къщи, а това фактически увеличава разходите.

3. Разделение по “пера”
Това разделение на средствата е малко по-сложно. Определят се няколко основни пера и парите се разпределят по тях: “храна за кучето”, “ток, вода, телефон”, “бензин” и т.н. Както се досещате, за всяко от перата всеки оставя равна сума. Истината е, че за да се установи колко пари трябва да се приготвят за всеки от отделните харчове, е въпрос на дълги експерименти. Онова, което ви остава, след като сте дали своя дан, се счита за неприкосновени лични средства – т.е. харчите ги както ви харесва. Този подход е характерен за хората, за които “домохазяйството” е основно хоби. Недостатъкът на “перата” е в това, че съпругът с по-ниска заплата може да остане без лични средства, след като преведе необходимата сума по всяко перо. Но пък перспективата е силно мотивираща: ако искаш повече лични средства, изкарвай повече пари.

За тези, които искат да продължат да четат за възможностите на семейното бюджетиране, ето няколко допълнителни съвета:

1. Всяко семейство трябва да има неприкосновен финансов запас – бели пари за черни дни, както ги наричаме. Разбира се, може и без тях, но дават спокойствие.

2. Ако не ви се отдава да контролирате ежедневните си разходи, направете така: определете месечна сума за ежедневни нужди. Разделете я на дните на месеца и ще получите сумата, в която трябва да се побирате дневно. Ако някой ден я превишите – на следващия ще трябва да се лишите от нещо, за да възстановите баланса. По-краен вариант е да не излизате с повече пари в брой от дневния си лимит (като оставите дебитната карта в къщи).

3. Направете си два списъка: единият за нещата, от които може да спестите – например използването на такси, крем за около очите... Другият списък нека да бъдат онези неща, от които няма да се откажете – например плодовете и зеленчуците, подаръците за рождените дни на близките и т.н.

4. Периодично анализирайте собствените си разходи. Може да го правите на компютъра, със специална програма за обработка на данни или пък на ръка – важното е да се прави. Защо ли? Защото с изненада може да откриете, че най-много пари отиват не за дрешки на детето, както сте очаквали, защото са толкова скъпи, а “на кафе” с приятелки...